Публикации

Колко "империи" има на Балканите след 1204 г.?

Изображение
            Колко "империи" има на Балканите                                                     след 1204 г.?                            Николай Николов  Четвъртият кръстоносен поход не приличал на първите три. Когато през 1190 г. във фамилния замък на граф Тибалд в Шампания се събрал цветът на френската аристокрация, събитие, считано за люлка на идеята за нов поход към Светите земи, на никого от бъбрещите благородници не му и минавало през ума, че 14 години по-късно кръстоносците ще бъдат не пред стените на Йерусалим, а пред тези на християнския Константинопол, осъществявайки един от най-бруталните и унищожителни грабежи и погроми в историята. С помощта на Венеция, превърнала се във водеща морска сила и нейният флот, довел рицарите край Босфора, зап...

Скромна софийска одисея

Изображение
                      Скромна софийска одисея                              Николай Николов  Има една упорита софийска легенда, според която Витоша представлява конус на угаснал вулкан. Или поне заспал, но в магмена готовност да изхвърли огън и жупел по главите на нищо неподозиращите столичани. Никой не може да каже кой е авторът на тази геологична измислица. Витоша, разбира се, не е вулкан и никога в своята история не е била. Издигнала се е невъзмутимо преди 5 - 6 милиона години - скромна възраст за планина и затова е определяна от геолозите като "млада планина". Митът за вулкана, според една моя преподавателка, се родил от желанието София да бъде един "балкански Неапол", а Витоша - нейният Везувий. Нищо ново под слънцето балканско - все пак столичани гордо твърдят, че София е била наричана "Малката Виена". Русенци оспорват това твърдение, настоявайки, ч...

Магията на райските птици

Изображение
                     Магията на райските птици                               Николай Николов  Рагианова райска птица Едва ли има други толкова впечатляващи представители на птичия свят като райските птици. Въодушевление поражда дори самото им име, извикващо в човешките умове представата за нещо божествено красиво, което дори най-изкусните поети трудно биха успели да облекат в думи. Именно такова било чувството на испанските мореплаватели, акостирали на западните брегове на Нова Гвинея през 1522 г.  Зашеметени от пищната им цветна премяна, европейците не могли да измислят друго име, което да ги опише по по-категоричен начин от сцената на библейския Рай с неговите пъстроцветни хвъркати. Френският естественик Рене Лесон, проучвал дъждовните екваториални на Нова Гвинея през 1824 г. смаяно описва райската птица като "метеорит, чието тяло оставя дълга, бл...

Тя, истинската Клеопатра

Изображение
                Тя, истинската Клеопатра                           Николай Николов  Единици са личностите в световната история, които толкова много да вълнуват човешките умове като Клеопатра - последната царица на Древен Египет. Вдъхновила неизброим брой произведения на изкуството, предмет на безброй политически и исторически дискусии, тя е наречена от известния литературен критик Харолд Блум "Първата знаменитост в световната история". Но коя Клеопатра познаваме и дали този нейн образ, който срещаме във филмите и понякога в художествената литература е истински? Днес историците са обединени от мнението, че още през Античността образът на Клеопатра е бил до голяма степен умишлено фалшифициран. Нейните противници като Октавиан Август, който ще се превърне в първия император на Рим, водят целенасочена кампания за очерняне на египетската царица. Дион Касий и Плутарх следват тази лини...

Имало ли е замъци в Средновековна България?

Изображение
        Имало ли е замъци в Средновековна                                       България?                              Николай Николов Замъкът, с неговия силует от високи стени, извисяващи се до небето кули и митичен свят, спотаен в неговите ограждения, се е превърнал в същински символ на Средновековието и аристократизма. От песните на трубадурите преди хилядолетие до историческите драми и анимационните филми днес, замъкът присъства винаги като фон и като сцена на реални и измислени истории. Средновековният замък функционира като защитно и жилищно съоръжение за аристокрацията, но и като център и символ на властта във феодалното общество, издигащ се над контролираната от него безбрежна околност. Знаем за многобройните замъци в Западна и Централна Европа, но дали е имало замъци и в България? Някои...

Амазонките. Историческата истина зад легендата

Изображение
                                   Амазонките.             Историческата истина зад легендата                               Николай Николов Антична ваза, изобразяваща Амазономахията, чийто оригинал се съхранява в музея Метрополитан в Ню Йорк Те са могъщи, добре въоръжени и редиците им настъпват към крепостта. Защитниците атиняни, треперещи от страх се редят на кулите в отчаян опит да ги отблъснат. Не успяват. Те нахлуват в крепостта като същинска варварска орда, като приливна вълна. Всяка от от тях изглежда като оживяло копие на величествената Атина Палада, богинята с бойни доспехи, която властва над атическото поле, егидоносната дъщеря на небесния вседържител Зевс. Всяка. Защото нападателите са жени. Тази сцена са си представяли древните гърци и римляни, когато чуели имена като Хиполита, Пентез...

10 от най-емблематичните лозунги на демокрацията

Изображение
  10 от най-емблематичните лозунги на           демокрацията 2013 - като 1997...или като 1990....нещо такова Едно от най-сериозните проклятия в Древен Китай било „да живееш в интересни времена“. Това означавало да бъдеш съвременник на време, в което се случват бурни промени, вдигат се революции, а властта наднича притеснено през прозорците на своя доскоро сигурен дворец. На другата страна на света древните гърци направо са си умирали да живеят в такива времена, защото интересните времена са те дарявали с безсмъртие – когато приключи земния ти път, животът ти продължава в учебниците по история, заедно със събитията, в които си участвал или на които си бил свидетел. След едно скучно 16 – годишно междучасие, звънецът на демокрацията отново заби. Заразлика от часовете в училище, часовете по демокрация се водят на открито. Те приличат на междучасията в училище, защото са шумни и често хаотични, но са си учебни часове, защото именно така се научава учебния м...