Магията на райските птици

                     Магията на райските птици

                              Николай Николов 

Рагианова райска птица

Едва ли има други толкова впечатляващи представители на птичия свят като райските птици. Въодушевление поражда дори самото им име, извикващо в човешките умове представата за нещо божествено красиво, което дори най-изкусните поети трудно биха успели да облекат в думи. Именно такова било чувството на испанските мореплаватели, акостирали на западните брегове на Нова Гвинея през 1522 г.  Зашеметени от пищната им цветна премяна, европейците не могли да измислят друго име, което да ги опише по по-категоричен начин от сцената на библейския Рай с неговите пъстроцветни хвъркати.

Френският естественик Рене Лесон, проучвал дъждовните екваториални на Нова Гвинея през 1824 г. смаяно описва райската птица като "метеорит, чието тяло оставя дълга, блестяща следа, порейки въздуха над тъмния зелен лес".

Гъстите екваториални гори на Нова Гвинея, дълго време непознати за учените, са дом на смайващо биоразнообразие

Райските птици са една от най-забележителните групи от огромния клас птици. Обитават най-вече Нова Гвинея и някои съседни острови от Молукския архипелаг. Отделни видове могат да се срещнат и в части от североизточна Австралия, но все пак "раят на райските птици" си остава Нова Гвинея - вторият най-голям остров на планетата, чиято площ е приблизително колкото тази на Франция и Великобритания взети заедно. Значителната територия, изолираността от околния свят, географското положение край самия екватор и разнообразния релеф (планинският масив, разтеглен по цялата дължина на острова се извисява до 4884 м. надморска височина) са оформили неповторима природна среда, дом на множество видове растения и животни, срещащи се само тук. 

Кралска райска птица

Уилсънова райска птица

Райските птици са един от тези уникални за острова видове - от 38 познати вида, 34 се срещат само в Нова Гвинея. Всеки от тях е изключителен посвоему и на пръв поглед сякаш не прилича на останалите. 

Но това не е толкова невероятно. Повечето хора трудно биха повярвали, че най-близките биологични роднини на райските птици са...гарваните. Райските птици са един (и може би най-шарения) от видовете, обединени в семейство Вранови (Corvidae), част от големия разред на Врабчоподобните. Уникалната природа на Нова Гвинея, същинска еволюционна лаборатория под открито небе, е превърнала скучните черни врани в пъстроцветни фукли. От червено-жълтата премяна на рагиановата райска птица до дългата и носеща се като спасително въже опашка на Астрапията на Стефани, всеки един вид може да се похвали със собствен и единствен по рода си естествен карнавални костюм. Сравнението с карнавалните тържества е напълно коректно тук. Защото в стремежа си да спечелят сърцата на женските, мъжките птици изиграват същински танцови спектакли - карнавал от веещи се пера и подскачащи танцьори. Печели най-шареният и най-креативният. Естественият дансинг - тропическите гори на Нова Гвинея са гъсти, непроходими от лиани и увивни растения, с дървета, извисяващи се над 50 метра над земята. В този зелен гъсталак е хубаво да си шарен, за да те забележат. Но шареното е видимо не само за останалите от вида ти. Дали някъде там, в горската тъмнина те наблюдават само добри очи? Ами, предимно да. Заразлика от други големи острови в Малайски архипелаг като Суматра, Борнео или Ява, в Нова Гвинея почти няма големи хищници, които да застрашават танцуващите птици. Няма нито големи или дребни котки, нито други хищни бозайници. Липсват дори познатите на другите острови маймуни, които да безпокоят птиците с паникьосаното си скачане по клоните. Впрочем, една от теориите за еволюцията на райските птици гласи, че именно липсата на хищници е позволила да се случи тази игра на природата. Все пак екстревагантността е рисков фактор - особено когато имаш толкова много "украшения" по тялото си, че може да не си от най-пъргавите бегълци.

Астрапия на Принцеса Стефани

Райските птици може да са вдъхновение за много хора, желаещи да наблюдават метеоритния им полет в джунглата. Но за съжаление, други люде вярват, че трябва да притежават това чудо вкъщи, препарирано в някоя стая. След 19 век, когато европейците преоткрит вълшебния свят на Нова Гвинея, а Нидерландия и Великобритания си разделят острова на две половини, разцепени от дълга права линия като граница, райските птици стават жертва на бракониери. Числата са ужасяващи - в началото на 20 в. от Нова Гвинея са изнасяни годишно близо 100 000 кожи с пера на райски птици. В Европа и САЩ перата се ползвали за украси на шапки, станали модерни по това време. Модата стимулирала търсенето и бракониерите отговорили на него, нанасяйки тежки щети върху популацията на птиците. С напредъка на екологията обаче на тази зловеща статистика бил сложен край. Днес, според законодателството на Папуа- Нова Гвинея и Индонезия, двете страни, поделящи си днес Нова Гвинея, нито една райска птица не може да напусне родния си остров. Природозащитните организации спомагат за възстановяването на популациите на много от видовете.

За местните жители райските птици са били обект на култ и тотеми на много от племената Считани са за пратеници на небесните божества, което не е много по-различно от библейското название, дадено им от християните испанци. Явно, независимо от културните и религиозните си различия, хората си приличат по начина на изразяване на възторга си от красивото.

Понастоящем райските птици са символ на Нова Гвинея, какъвто впрочем са били хилядолетия наред за папуасите. Един от видовете - рагиановата райска птица дори гордо присъства върху знамето на Папуа- Нова Гвинея.

Знамето на Папуа-Нова Гвинея с изобразената на него рагианова райска птица - национален символ на републиката