Амазонките. Част 2: Келтите

                     Амазонките. Част 2: Келтите

                                 Николай Николов 

След като в предишната статия "Амазонките. Историческата истина зад легендата"  разгледахме основната хипотеза за произхода на амазонките и се срещнахме със страховитите жени - воини на скити, сармати, минойци и надзърнахме в епичния свят на Микенска Гърция, сега е време да обърнем поглед на запад.

Защото, ако попитате някой прилично образован жител на Древна Гърция от Класическия период или на Древен Рим, с коя страна или народ свързва словосъчетанието жена - воин, вероятно първо ще посочи келтите и може би илирите. Този отговор остава жив и до днес, доколкото ще го получим и от днешните студенти по история на Античността или любители. Дори разделени от 2 хилядолетия, и едните, и другите ще посочат имената на Будика, Ономарис, Тевта, Картимандуа, Теа и др. войнствени, калени в битките келтски кралици.

Имената на тези владетелки отекват през вековете, напомняйки за ужаса, който са всявали у древните римляни. 

Войнствеността не само на аристократките, но и на обикновените келтски жени и равностойното им участие в битките правят огромно впечатление на консервативните римски автори. Един от тях - Амиан Марцелин пише:

"Цял отряд чужденци не би могъл да удържи един-единствен келт, ако той повика жена си на помощ. Жена му е по-страшна от него. Тя обикновено е много силна и има сини очи.; когато се разгневи, започва да сърца със зъби и да размахва яките си снежнобели ръце. Започва да раздава удари с ръце и с крака, сякаш стреля с катапулт. Гласовете на тези жени са страховити и заплашителни... но всички келтски жени с еднакво усърдие се поддържат чисти и спретнати... няма нито една жена, колкото и да е бедна тя, облечена в нечисти или използвани дрехи"

Други автори споменават, че при келтите "момичетата се приучават да се бият от малки". Диодор Сицилийски пише, че "жените на келтите са високи почти колкото мъжете и се съревновават с тях по смелост"

Археологията потвърждава написаното от древните хронисти. Разкрити са огромен брой погребения на жени - воини, на знатни жени - вождове на племена. Последното е особено важно, защото днес за историците няма съмнение, че келтите са били егалитарно общество, което се е радвало на завидно дори за днешните стандарти полово равенство.

Територии под властта на келтите 

Сред най-ранните документирани войнствени кралици е Теа, основателката на древното ирландско кралство Тара, чиято столица по-късно ще се превърне в резиденция на владетелите на Ирландия. Намира се на територията на обособилото се по-късно графство Мийт. С времето към нея се учредил култ като към първи владетел, който обаче постепенно се е слял с този към келтската Богиня - Майка и така Теа се сдобила с божествен статут.

Друга известна владетелка- воин е Ономарис, кралица на скордиските, владеели днешна Централна Европа. В писмените източници тя е описана с една своя победоносна битка срещу илирите, като лично повежда армията си в решителната битка.

Безспорно най-известна в литературата е Будика, кралица на племето ицени в Британия, която през I век нанася тежки поражения на римските легиони. Впрочем във връзка с действията на Будика, Тацит отбелязва, че "не за първи път жена повежда келтите в битка".

Голяма част от историята на келтите не е осветена от изворите, но фолклорът пази спомените за множество подобни войнствени кралици.

Освен тях има и немалко, описани от по-късни хроники, които някои автори приемат, а други остават критични, т.е. плават на границата между историята и митологията. Пример за това е Мака Монг Руад, за която е записано, че става кралица на цяла Ирландия през 377 г.пр.н.е. Наследила е трона от баща си - Аед Руад. Напоследък все повече келтолози я причисляват към историческите, реално съществували личности, а не към легендарните. Проблемът в този случай е, че хрониката, в която е описано нейното царуване е късна и липсват гръцки или римски хроники от 4 в.пр.н.е., които да я потвърждават. Това не може да бъде аргумент, разбира се, още повече, че по това време гърците и римляните не знаят почти нищо за Ирландия.

Женската войнственост е увековечена и в пантеона на келтите, в който властват могъщи богини - воини като Андрасте (смята се, че Будика е била нейна жрица), червнокосата Маха и Бадб. Понякога са обобщавани от фолклористите като "Трите моригани". Но това название може да се срещне и като такова на отделна богиня, която е възможно да е била почитана като четвърта богиня на войната, поне в Британия.

Възстановка на келтски празник

Маха - богиня на войната

Римските автори, които описват доста от делата на кралиците и общественото устройство при келтите нерядко обаче изразяват ненавистта си към тях. Някои историци- къде на шега, къде не толкова- имат навика да категоризират древните римляни като първите яростни мизогинисти в историята. Тази тежка присъда, разбира се, е малко пресилена, но нейните апологети бързо биха я защитили с аргументи, свързани с келтите. Известно е, че римляните още от 4 в.пр.н.е. враждуват с галите на север, чиито войски дори стигат до Рим и го опустошават. И все пак един от видните историци на римския свят Полибий осъжда Тевта, кралица на ардеите в Далмация (за които се спори дали са келти или илири), че "се поддава на женската си раздразнителност" при войната си с римляните. Тевта е сериозен противник, нанесла серия поражения на римляните в тяхната експанзия в Адриатика, действа умело и рационално, а опитите на Полибий да я уязви са просто бъртвежи на един безпомощен пред обстоятелствата хленчещ дърдорко.

Келтските жени притежават завидна за епохата свобода, имат право на собственост и могат сами да си избират съпрузи. Последното става трън в очите на императрицата Юлия Августа, критикуваща съпругата на келтския вожд Аргентококс. Според съвременника на събитията Дион Касий римлянката възмутен критикува свободните нрави на келтите, на което келтската гостенка отвръща: "Ние, келтските жени открито се свързваме с най-добрия мъж, когото харесваме, а вие в Рим се оставяте на най-порочните да развратничат с вас".

В запазените кодификации с келтски закони ясно личи, че жените са били равноправни с мъжете. Когато навършат 7 години, момичетата се изпращат да учат при друидите и жреците, където никой не ги дели по пол. При раздяла общото имущество се поделя поравно, а при смърт на мъжа, жената се явява собственик на цялото имущество. Един ирландски закон дори твърди, че жена може да се разведе с мъж, който хърка.

Жените имат огромно влияние и важна роля в келтския свят - от кралици, през воини, жрици, а след IV в ще бъдат и сред разпространителите на християнството. Войнствените келтски амазонки стават вдъхновение за много творци, от Средните векове до наши дни.