Гладиаторките на Римската империя. Една неразказана история.

 Гладиаторките на Римската империя. Една 

                          неразказана история 

                               Николай Николов 

Тя излиза на арената. Силна, красива и с твърде спокоен вид, като се има предвид какво ѝ предстои. Поставя си шлема, прикрепя щита към китката на лявата си ръка и взима неизменното копие в дясната. С него е поразявала неведнъж противниците си. Този път обаче е различно. Защото противникът не е човек, а огромен ръмжащ звяр, подвид на Panthers leo leo, известен като атласки лъв - един от най-едрите познати лъвове, обитаващ Атласките планини в Северна Африка - вид, изчезнал в средата на 20 век.

Публиката, изпълнила местата на римския Колизеум скандират името ѝ - "Мавия! "Мавия!". Лъвът е страховит. Опитни бойци, изправени срещу него са били размятани като детски играчки от голямата котка и убивани от нейните челюсти. Мавия обаче е нещо повече от опитен боец. Тя е същинска преродена Аталанта и също като великата ловджийка е убивала глигани с копието си.

Мавия е само една от многото забележителни жени, печелили уважението на публиката в Древен Рим като гладиаторки.

Историците и специалистите по Античността знаят отдавна в подробности историята на жените - гладиатори. Дори по времето на Ренесанса и Просвещението те оживяват в не едно платно на художници, вдъхновени от тези бойни амазонки. Масовата публика днес обаче не знае почти нищо, а вероятно дори изкушените от историята на Римската империя биха се изненадали, че на арената често са излизали и жени. Вината за това може би е както на сексистките предразсъдъци, така и на киното, което досега май не ни е показало филм със заглавие "Гладиаторката".

Гладиаторки, както си ги е представял испанският художник Хосе Ривера в своето платно от 1636 г.

За жените - гладиатори имаме значително количество данни, може би почти колкото и за мъжете. Въпреки че гладиаторските сблъсъци са били голямо шоу в Римската епоха, гладиаторите все пак не са били императори, философи или сенатори и много често имаме само оскъдни сведения за произхода им и за името, с което са излизали на арената: истинското обикновено не се споменава.

Въоръжението и екипировката на жените не се различавали по нищо от това на мъжете. Същото важи и за упражненията - изискват се добри бойни умения, които често научавали в официалните школи, където момичетата били обучавани на гимнастика, бой с мечове и копия. Това се случвало още на невръстна възраст от 13 - 14 години. Един надпис от гладиаторски школа от 2 век споменава името на млада гладиаторка на име Валерия, починала едва 17 - годишна.

Също като мъжете, жените също можели да извоюват свободата си на арената. Разбира се, гладиаторки ставали предимно робини и чужденки. Някои от тях били дъщери на гладиатори.

Трудно е да се каже кога е дебютирала първата жена на арената. Дали това е било решение на някой император или просто жените са участвали още при създаването на игрите? Засега не можем да отговорим на този въпрос. Знаем, че император Тит Веспасиан много харесвал амазонките на арената и си умирал да гледа женски боеве. Именно пред Веспасиан се случили много от боевете на Мавия.

На арената често нямало ограничения - гладиаторките се биели както срещу други жени, така и срещу мъже, а както видяхме вече - и срещу диви животни. Някои дори се прочули като "мъжеубийци" - сред тях е жена с прозвището Зенобия, друга е познатата ни вече Мавия. Ако имало нещо по-плашещо за консервативните римски сенатори от жени, поразяващи мъже на арената, то това било скандирането на имената им в Колизеума. Зенобия и Мавия всъщност са имена на знаменити царици. Зенобия била владетелка на близкоизточното царство Палмира, което оказало упорита съпротива на римляните, при която паднали хиляди римски войници. Мавия е друга царица от Близкия изток, участвала лично в битката срещу "Империята на цезарите". Други гладиаторки избирали името Будика - на келтска владетелка, също разгромила няколко римски легиона.

Римски релеф на гладиаторки в бой

Мавия в крайна сметка с пъргави движения успяла да забие копието си в над 250 - килограмовия лъв и да накара тълпата да замлъкне в удивление. Подобно нещо явно не било правено дотогава нито от мъж, нито от жена. Не знаем нищо за произхода на "новата Аталанта". Дали не е родена в земите на великата царица - бунтовничка, чието име носела? За гладиаторите, независимо от какъв пол са, имало значение само сценичното прозвище. Публиката тачела своите любимки, като техни привърженици често им подарявали малки фигурки и статуи.

Един друг забележителен сблъсък е увековечен върху мраморен релеф от Халикарнас (в днешна Турция) - градът, приютил едно от седемте чудеса на света - своя легендарен Мавзолей. Двете жени били известни с имената Ахилия и Амазонката. Битката помежду им явно е била същинско зрелище, както разбираме от надписа, но завършила без победител. Двете били идоли както на публиката като цяло, така и по-конкретен план на много жени, които в едно преобладаващо патриархално общество като римското, виждали двете като героини. Именно това героизиране скоро щяло да разбуни духовете край Тибър и в крайна сметка да доведе до края на ерата на гладиаторките.

Зенобия, царицата на Палмира

Сенаторите не били единствените, които се мръщели на жените - гладиатори. Поетът Ювенал се опитал да уязви със своето перо една гладиаторка, като я нарекъл в своите писания проститутка и подигравателно описал как се приготвяла за празника Флоралии в чест на богинята на цветята Флора.

Тук трябва да кажем, че отношението към жените - гладиатори не е било еднозначно. Докато голяма част от публиката ги приемала за звезди и за едни своеобразни феминистки икони на епохата, ако можем да използваме този термин, то консервативно настроените жители на империята ги смятали за покварени и сладострастни.

Последните гладиаторки излезли на арената през 200 г. Император Септимий Север пътувал до Гърция, където на Олимпийските игри отскоро допускали и участието на жени. Виждайки решимостта на тези гъркини, у императора взели връх опасенията, вече изказвани от сенаторите, че вдъхновени от гладиаторките, римлянките ще поискат равни права и участие в Сената. Затова издал декрет, с който забранил на жените да участват в гладиаторските игри, с което бил сложен край на традицията на великите амазонки на арената.