Скритата история на жените - ловци

                 Скритата история на жените - ловци

                                   Николай Николов 

Ловджийката Аталанта, поразяваща свирепия калидонски глиган

Всеки, който се е интересувал от древногръцка митология е запознат с историята на Аталанта - момичето, израснало в горите на Аркадия. Една от най-тачените жени - воини, участничка в похода на Аргонавтите и ненадмината ловджийка. Знаем как надвива в двубой могъщите Пелей и Мелеагър, но най-вече в умовете ни изниква сцената със страховития калидонски глиган, който дъщерята на аркадските лесове свалила с безпогрешен изстрел на лъка си.

Вече три хилядолетия бързоногата Аталанта, най-знаменитата ловджийка в Древна Гърция е муза на писатели, поети, художници, възпяващи нейната сила и величественост.

На фона на това преклонение пред обичаната героиня, един упорит и неверен предразсъдък съвсем доскоро битуваше сред антрополозите и макар вече да е опроверган, все още намира почва в масовата култура - теорията за половото разделение на труда в Древността, според който мъжете били ловци, а жените са се занимавали със събиране на плодове и ядивни растения. Какъв е коренът на този откровено мизогинистичен мит и защо е бил поддържан?

Да започнем разказа си от едно скорошно откритие. През 2018 г. екип археолози попаднаха на интригуваща находка в Перу - гробът на ловец отпреди 9000 години с обичайните каменни остриета на древните ловци. След направените изследвания се оказа, че ловецът всъщност е ловджийка и тя съвсем не е изключение. В района били открити скелетите на още 27 ловци от същата епоха, 11 от които - жени.

Медиите оповестиха находката като "историческа" и "преобръщаща човешката история, която явно ще трябва да бъде написана наново". Откритието на перуанските археолози наистина е забележително, но истината е, че то не ни разкрива нещо ново. За погребения на жени - ловци от Неолита имаме данни още от 1960-те години. И те наистина отдавна са разбили сексистките предразсъдъци, поне на онези учени глави, които имат такива.

Истината е, че историята прелива от описани случаи и истории на жени - ловци. И ако тази на Аталанта е част от древногръцкия митологичен корпус (което не значи, че не описва реална героиня), то имаме безброй данни за ловуващи жени - от Праисторията, в чиито предели се развива и битието на споменатите 11 ловджийки от Перу, през Античността до Средновековието, когато освен ловните приключения на Елеонор Аквитанска и Матилда Тосканска, имаме и много селянки, носещи уловен от тях дивеч на семействата си. Впрочем, дори без да познаваме тези детайли, достатъчно е да обърнем поглед към пантеона на древните божества. В повечето култури ловът е покровителстван от богиня, а не от бог. Такива са могъщата Артемида в Древна Гърция, която редовно опъва тетивата на своя лък, такава е Диана в Древен Рим, да не пропуснем и нашите предци - траките, прекланяли се през великата ловджийка Бендида.

Какво ни казва науката? Днес историците и антрополозите се обединяват около тезата, че жените не просто са ловували колкото мъжете, ами в отделни регистрирани случаи, това дори е било повече женска, отколкото мъжка дейност, ако можем да дефинираме тази епоха според днешните полови предразсъдъци.

Едно проучване на биологичния антрополог Кара Уол Шефлер сред 63 различни култури от ловци и събирачи по целия свят показва, че жените активно се занимават с лов в 79% от всички общества. Данните от изследванията показват, че напук на някои битуващи предразсъдъци, жените не само участват наравно с мъжете в тази дейност, но доста често си формират и женски дружини. Обект на лов от страна на тези женските дружини често е едрият дивеч. Удивителното е, че сред всяка от проучените общности, жените съставляват между 48 и 52 процента от ловците, т.е. жена - ловец е също толкова срещано явление като мъж - ловец, като в отделни култури дори жените преобладават, макар и с малко. 

Любопитен факт за учените е, че ако почти през цялата човешка история, жените активно са преследвали дивеч, то през 18 - 19 век явно настъпва някаква съществена промяна, като процентът на ловджийките стремително спада и в началото на 20 век жените - ловци в Развития свят вече започват да се превръщат в щастливо изключение. Какво се е случило по това време? Не би ли следвало, след като именно тези две столетия се свързват с раждането на феминизма, бунтовете на суфражетките за избирателни права, тенденцията да е по-скоро към засилване на участието на жените и в тази дейност, както във всички останали? Трудно може да се даде отговор на този въпрос. Като причини могат да бъдат изтъкнати както викторианската мода на изнежените лейдита в каляски (които още тогава неласкаво са оприличавани на "трофеи" на някой джентълмен от активистките за права на площадите), както и постепенното западане на лова като дейност поради индустриализацията и урбанизацията, при които населението вече се е стичало във фабриките и е обръщало гръб на зелената провинция. 

Но да се върнем към въпроса от началото на нашия разказ. Защо през иначе възвишения и цивилизован 20 век жените са изключени от историческия разказ? Кой е ограничил ролята им до обикновени събирачи на грудки? Ако погледнем трудовете на автори от 1940- те като Робърт Грейвс, ще видим, че там жените пълнокръвно присъстват като ловци и воини. Една набираща популярност хипотеза вижда в това целенасочен опит за преправяне на историята и изхвърлянето на ловджийките от нея като консервативна реакция на бурно набиращия сили феминизъм през 1950- те и 1960-те. Това е революционен период на промени, протести, студентски стачки, през който феминисткото движение бележи възход. Името Симон дьо Бовоар вече е познато на всички. Значително нараства процентът на работещите жени. Всичко това предизвиква едно тихо недоволство сред консервативните групи от обществото, част от които възпитани с овехтялата представа за жените като "по-нисш пол". Митовете на този закостенял свят вече рухват пред очите на неговите уплашени от новото и конкуренцията на "втория пол" мохикани. Те обаче ще направят опит да реновират тези митове. Митът за пасивността на жените и отричането на техните постижения, познато в науката като "Ефектът на Матилда" се опитва да създаде една измислена реалност като да се използва като довод, че феминизмът е едно несвойствено за човечеството явление, набеждавано дори за опасно и подривно. 

Следователно теорията за "мъжете - ловци и жените - събирачи" е дълбоко ненаучна и е плод на обществено-политическите борби от 20 век, чиито измерения са чужди на хората от Древността и Праисторията. Освен в писанията на тези автори, този предразсъдък упорито навлиза и в киното, създавайки и популяризирайки един погрешен и женомразки наратив.

Показателна за това изопачаване е интерпретацията на пещерните рисунки на ловци от каменната епоха, които съзнателно биват обявявани за мъже с безумния аргумент, че това е "предимно мъжка работа". Всъщност, както вече се знае, ловците от тези пещерни шедьоври са както мъже, така и жени. В тях липсва полово определение, липсват означения за полова принадлежност и никъде не е упоменато от какъв пол са, тъй като това просто не е интересувало доисторическите хора. Няма нито едно доказателство, че ролята на жените е била ограничена предимно до събирачество. Напротив - имаме маса сведения за обратното - че са били активни и успешни ловджийки.