Амазонките. Историческата истина зад легендата

                                   Амазонките.

            Историческата истина зад легендата

                              Николай Николов

Антична ваза, изобразяваща Амазономахията, чийто оригинал се съхранява в музея Метрополитан в Ню Йорк

Те са могъщи, добре въоръжени и редиците им настъпват към крепостта. Защитниците атиняни, треперещи от страх се редят на кулите в отчаян опит да ги отблъснат. Не успяват. Те нахлуват в крепостта като същинска варварска орда, като приливна вълна. Всяка от от тях изглежда като оживяло копие на величествената Атина Палада, богинята с бойни доспехи, която властва над атическото поле, егидоносната дъщеря на небесния вседържител Зевс. Всяка. Защото нападателите са жени.

Тази сцена са си представяли древните гърци и римляни, когато чуели имена като Хиполита, Пентезилея. Страховитите амазонки.

Войната на древните елини срещу амазонките е наричана в античните източници Амазономахия е един от най-епичните моменти в тяхната история и една от най-популярните и значими теми в античното изкуство. Описвана от цяла плеяда древни автори, рисувана от безброй художници, грееща гордо от фризовете и стените на не един гръцки и римски храм или обществена сграда, битката срещу племето от жени - воини е считана от древните гърци за един от най-велики им военни триумфи. 

Кои са били в действителност легендарните жени-воини? Какъв е бил техният произход?

Темата за амазонките вълнува историци и антрополози вече стотици години. Изказвани са всевъзможни хипотези. За автори като Робърт Грейвс амазонките са остатък от стария матриархален ред от времената на ранните цивилизации, който по-късно е заменен с патриархат, като причините за това остават неясни. Данни за това не липсват - множество антични култури като етруските, минойците или лидийците могат да се похвалят с едни доста егалитарни общества, на които дори съвременните радетели за полово равенство биха могли да завидят. Още пионерът на древната археология - британецът Артър Еванс, на когото дължим изваждането на бял свят и описанието на най-ранната европейска цивилизация - тази на Минойския Крит, вярва, че минойците са имали матриархално устройство. Начело на пантеона стои великата Богиня - Майка, наричана още "Богинята със змиите". Тя е върховна повелителка на всичко живо - хората, животните, природните стихии, планинските потоци, небесната шир... В обществото на минойците жените участват пълнокръвно във всички дейности - от празнични, през религиозни до военни. Дори в прочутите игри с бикове можем да видим стройни минойки да прескачат и да правят ред акробатични номера на гърбовете на буйните бикове.

Минойките може да са били бойни амазонки, но повечето описания на антични автори сочат, че племето на жените - воини идва от изток, където се намира родната им Темискира. Ако едни учени ги търсят из дебрите на Мала Азия, то други обръщат поглед на север от Черно море и така създават основната и господстваща в науката теория за амазонките - тази за степния им номадски произход.

Тук сякаш всичко съвпада - известно е, че жените участват наравно с мъжете в армиите на номадски общности като скити, сармати и кимерийци, като нерядко се организират и в изцяло женски полкове. Тези степнячки, облечени в доспехи, въоръжени с мечове и копие направили огромно впечатление на по-консервативните елини и ги изпълнили със страхопочитание. Освен това, всички гръцки автори причисляват амазонките към варварите и описват бойните им редици като подобни на тези при номадските групи. Дали Амазономахията не описва един голям древен конфликт между скити и гърци? Или между гърците и предшестващите скитите кимерийци? Повечето специалисти биха заложили на тази теория. 

Атина Палада в пълно бойно въоръжение

Авторите в нея обаче изхождат от една предпоставена хипотеза, която данните от новите исторически изследвания поставят под съмнение, а именно - че жените - воини са нещо типично само за номадите, но са чужди за самите елини. Основания за тази хипотеза има. Номадите организират обществото си на принципа на въоръжения народ. Момичетата от малки били научавани да яздят, да боравят с меч и копие. Тези земи са родили страховити предводителки - от Томирис - царицата на масагетите, екзекутирала лично самия персийски цар Кир II Велики до непобедимата монголка Хутулун през XIII век. Такива са били и жените на Волжка България, старателно описани от Ибн Фадлан.

Твърдението, че жените в доспехи са типично явление предимно или само за номадите обаче не е вярно. В новата си книга "Women Warriors: An Unexpected History" американският историк Памела Д. Толър изтъква, че жените в бойни роли са нещо характерно за повечето древни култури, не само за конните народи. Истината е, че жените винаги са били на бойното поле - твърди Толър - участвали са във военни походи, отбранявали са героично своите общности и доказателствата за това, както писмени, така и археологически са наистина многобройни и потвърждават тази теория. За съжаление, заради предразсъдъците и господстващия сексизъм, на тази тема дълго време не е обръщано внимание или е била игнорирана, поради което голяма част от историята на жените-воини е останала в сянка, която учените осветляват едва в последните десетина години. 

Амазономахията на фриз от атинския Партенон

В тази връзка амазонките може да са част и от културата на самата Древна Гърция, макар и от един нейн по-ранен етап - този на микенската древност. Микенската цивилизация, процъфтяваща зад своите непревземаеми стени от огромни каменни блокове, толкова внушителни, че през II в. пр.н.е. Павзаний ще припише строежа им на циклопите, свръхсилните еднооки великани, била култура, в която войната заемала важно място. Археологията потвърждава присъствието на жени-воини сред микенските бойни контингенти, нещо, за което е писал още Плутарх.

В тази нова светлина идва спорът дали Амазономахията не е спомен от микенската история на Гърция и следователно да е местен мотив. Дали е епизод от дорийското нашествие в Омирова Гърция? Факт е,че през VI - V в., класическата епоха на Древна Елада, жените - воини вече били рядкост (макар че по-късно, през Елинистическата епоха донякъде ще се завърнат и дори сред аристокрацията ще видим смели девойки като Кинана, полусестрата на Александър Македонски, която е сред най-уважаваните военачалници по онова време). Дали Амазономахията е била събитие, случило се в самата Гърция и амазонките са били местни или наистина са били чужди нашественици, както са настоявали потомците на хората от онзи динамичен период, който наричаме с некоректния термин "Омирова епоха"? Дали те не са били техните прабаби? Трудно можем да отговорим, но със сигурност бъдещите проучвания ще ни открият още много парченца от пъзела, както и нови данни за значителната, но дълго подценявана роля на жените в Древния свят.