10 от най-емблематичните лозунги на демокрацията

 10 от най-емблематичните лозунги на           демокрацията

2013 - като 1997...или като 1990....нещо такова

Едно от най-сериозните проклятия в Древен Китай било „да живееш в интересни времена“. Това означавало да бъдеш съвременник на време, в което се случват бурни промени, вдигат се революции, а властта наднича притеснено през прозорците на своя доскоро сигурен дворец. На другата страна на света древните гърци направо са си умирали да живеят в такива времена, защото интересните времена са те дарявали с безсмъртие – когато приключи земния ти път, животът ти продължава в учебниците по история, заедно със събитията, в които си участвал или на които си бил свидетел.

След едно скучно 16 – годишно междучасие, звънецът на демокрацията отново заби. Заразлика от часовете в училище, часовете по демокрация се водят на открито. Те приличат на междучасията в училище, защото са шумни и често хаотични, но са си учебни часове, защото именно така се научава учебния материал по този сложен предмет. По този начин са усвоили уроците си страните в Западна Европа, много от които вече имат и магистратура по демокрация. Засега ние все още сме в гимназията и въпреки, че 23 години повтаряхме класа, сега, макар и твърде мъгливо, се вижда някаква надежда да завършим поне средно, а оптимистите сред нас вярват, че може и да кандидатстваме в университет и даже да ни приемат. Но понеже преди кандидат – студентския изпит има матура, не е зле да си припомним материала и да осъзнаем, че вземането на изпитите зависи само от нас. Но стига учене! Тъй като вярваме, че напук на дългия демократичен преход, има шанс да завършим, може още отсега (понеже сега ни е ударила музата) да си направим един споменик с 10 от „откровенията незабравени“, както се пееше в една любима абитуриентска песен, които крещяхме на двора през дългото ни и все още продължаващо гимназиално мъчение. Казано накратко, ще си спомним за 10 от най-емблематичните лозунги, които стърчаха над площадите от 1989 г. насам.

1. Времето е наше! Това е най-емблематичният и познат лозунг и неслучайно е на първо място. Ражда се във великата 1989 г., когато редиците протестиращи се простираха „от Ректората на СУ до Пазарджик“. Тук политическите анализатори със засукан език могат да върнат лентата век назад и да подирят етимологията му до знаменитата сентенция „Времето е в нас и ние сме във времето“. Или пък да вметнат небрежно, че това е първият опит за приватизация на времето. Каквато и да е истината, фактът, че присъства и на сегашните протести, доказва, че този кратък рефрен в бъдеще може би ще бъде определян като символ на нашето време.

2. Работа, хляб, демокрация за всеки! Популярен лозунг от зимата на 1997 г., към която често ни връщат медиите напоследък, търсейки сравнение със сегашните събития – нещо като играта „Открийте приликите и разликите“, която стои на страницата със судокуто в някои вестници. Краткият ни 23 – годишен демократичен опит показва, че това е лозунг – убиец на правителства.

3. Комунизмът си отива! Според една школа анализатори, това е лозунгът, с който през 1989 г. беше изпратена старата 45 - годишна система. Според други, това е песен на Васко Кръпката - "...спете спокойно, децаааа..."

4. Гласност, свобода, демокрация, плурализъм! Лозунг от 1989 – 1990 г. 4 думи, които илюстрират стремленията към цивилизования свят, ама нещо все не се получават. И така вече 23 години! Или 68 години! Или 134 години! Или 1331 години! Нека всеки си избере година!

5. 45 години стигат! Този лозунг до голяма степен е част от първия, но си струва да се разгледа отделно. В последните седмици се появи перифразираната му версия „68 години стигат!“ (Вече я споменахме)

6. Бог е цар на България. Един от лозунгите на паметната 1997 – а. Тук може да се впуснем в дълги и скучни интерпретации, някои биха вметнали, че цар имаше и според други даже стигнал до Рила, което си е най-близо до Бога по нашите земи, но няма да го сторим, за да прочетете статията докрай. И все пак, че Господ има български произход знаем още от „Парк де Пренс“ през 1993 – а.

7. Щом не искате с добро, ще си идете с дърво! Лозунг, израз на народната любов към провалилите се политически избраници, но дали е екологично издържан? Нужно ли е да се къса от зеленото сърце на София за такива дребни нужди, при наличието на толкова много павета? Ще оставим този въпрос открит, за да не бъде разбран погрешно от екипирани жандармеристи, скарани с ориентацията и бъркащи адреси...

8. Върнете нашата България! И все пак коя е нашата България? Много хора биха казали „Тази на Симеон Велики“, „...на Левски“, или „...на Стамболов“. Фактът, че славната ни история така рязко контрастира с мизерното настояще обикновено ни кара да мечтаем в миналото. Дано най-после някой да открие машина на времето, че не се издържа вече.

9. Зле, по-зле, най-зле, учител! Ето този лозунг дава обяснение на всички гореизброени несполуки, пък и тяхното решение. Няма какво друго да се добави.

10. Ако спечелим, печели цял народ. Аз не съм роб. А вие? Да, добър завършек на тази безсмислена статия.

Николай Николов

*Статията е публикувана в 10te.bg, 

10 март 2013 г.