Тя, истинската Клеопатра

                Тя, истинската Клеопатра

                          Николай Николов 

Единици са личностите в световната история, които толкова много да вълнуват човешките умове като Клеопатра - последната царица на Древен Египет. Вдъхновила неизброим брой произведения на изкуството, предмет на безброй политически и исторически дискусии, тя е наречена от известния литературен критик Харолд Блум "Първата знаменитост в световната история". Но коя Клеопатра познаваме и дали този нейн образ, който срещаме във филмите и понякога в художествената литература е истински?

Днес историците са обединени от мнението, че още през Античността образът на Клеопатра е бил до голяма степен умишлено фалшифициран. Нейните противници като Октавиан Август, който ще се превърне в първия император на Рим, водят целенасочена кампания за очерняне на египетската царица. Дион Касий и Плутарх следват тази линия, създавайки един измислен и негативен образ на владетелката като сладострастен и упадъчен монарх. Този мит по-късно, през Ренесанса се подема от литературата чрез Шекспир и трагедията "Антоний и Клеопатра", преминава през операта на Хендел, за да стигне да паметните екранизации през 20 в., където в ролята на египетската царица се превъплъщават Вивиан Лий, Елизабет Тейлър, Леонор Варела и др.

В наши дни образът на Клеопатра е дотолкова окарикатурен в масовата култура, че няма почти никакви допирни точки с истинската царица.

Коя е Клеопатра?

Клеопатра VII Тея Филопатор се ражда през 69 г. пр.н.е. Дъщеря е на Птолемей XII Авлет - един от най-противоречивите и скандални владетели, заставали на фараонския трон в цялата история на Египет на Птолемеите.

Птолемеите, властващи над Египет от 304 г. пр.н.е. са една от най-забележителните и колоритни династии в Древния свят. Родоначалникът им - Птолемей I Сотер поема властта над Нилската цивилизация 19 години след смъртта на Александър Македонски, който през 332 г.пр.н.е. нахлува в Египет, по онова време под персийска власт, прогонва персите и е приветстван като освободител от египтяните, които го обявяват за фараон. 

Птолемей Сотер е военачалник на Александър, станал фараон в Египет, след като го покорява подир разпадането на империята му. Неговите наследници са хора с грандоманска визия, които ще превърнат Египет в най-процъфтяващата държава през тази епоха, наричана от историците Елинистическа. Столицата Александрия се превръща в един от най-големите градове в света, интелектуален и културен център на тогавашния свят, символ на цялата епоха. Тук се е издигало едно от Седемте чудеса на света - извисяващият се на страховитите за онова време 140 метра височина Александрийски фар. Това била само входната врата към едно архитектурно чудо - самата Александрия с гигантските си площади, улици (една от които била широка 32 метра), величествените си сгради, сред чиито силуети се откроявал Музейонът - храмът на музите - великите сестри на Аполон. Към него принадлежала и прочутата Александрийска библиотека. Още Птолемей II разпраща по всички краища на света пратеници, с цел да придобият най-ценните книги и ръкописи. Неговите наследници продължават това дело и по времето на Клеопатра, Библиотеката разполага с внушителните 800 000 - 1 000 000 книги. Музейонът имал двама управители - жрец и библиотекар, като статусът на втория е също толкова престижен и дори равен на този на разполагащото с огромна власт жречество.  Неслучайно на позицията на главен библиотекар са стояли забележителни личности като Аполоний Родоски и Ератостен, "бащата на географията", който пръв изчислил почти точната дължина на Екватора. Тук Аристарх създал хелиоцентричния модел на Слънчевата система 18 века преди Коперник. Тук, по-късно Библията за първи път ще бъде преведена на гръцки, по-късно Херон Александрийски ще удиви света с инженерните си чудеса, а още по-късно Хипатия Александрийска - с откритията си и смайващите си познания по астрономия във времена, когато наследството на Птолемеите ще ги е надживяло. Също тук Евклид ще напише "Елементи" - математическия трактат,  положил основите на геометрията. И това били само неколцина от големите имена, живяли и работили в Александрия - градът, събрал най-великите учени, поети и творци на епохата.

Компютърна възстановка на Александрия по времето на Клеопатра с Александрийския фар на преден план

Птолемеите обожавали и зрелищните празненства, а те по онова време направо спирали дъха на чуждите посланици и гости. Ако се доверим на описанията на хронистите, едно такова празненство днес би струвало десетки милиони долари - слонове със златни сандали, музика, гълтачи на огън, ята излитащи птици, бикове с позлатени рога, както и статуи, възливащи вода като подвижни фонтани.

Александрийският фар

Птолемей XII Авлет, чието име означава "Флейтиста", заради увлечението му към музиката, заема трона на това бляскаво царство рекордните 61 години. Недалновидната му политика ще направи могъщия Египет едно зависимо от прищевките на новите сили царство. А изгряващата сила в Средиземноморието е разширяващата пипалата си по крайбрежните ивици Римска република. Авлет се опитва да играе ролята на черния кардинал в Рим, осигурявайки си влияние и прокарвайки сред римските сенатори политиката си чрез солидни подкупи. Бързо се превръща в деен спонсор на кампаниите на двамата силни в Рим от Триумвирата - Гней Помпей и Юлий  Цезар. Двамата обаче се оказват много по-големи хитреци, отколкото мудният Авлет е очаквал. Ловко използвайки "даренията" на фараона, те обръщат нещата в своя полза. Авлет става заложник на интересите на Рим и дори губи Кипър, смятан от Птолемеите за тяхно исконно владение.

В Египет назрява недоволство от провалената политика и разхищенията на Авлет. Избухва бунт, в резултат на който Авлет е детрониран , а на трона се възкачва най-голямата му дъщеря Береника, водачка на опозицията срещу баща си, която заема фараонския престол като Береника IV. Авлет се чувства предаден. В такива моменти може да бъде особено отмъстителен. Осъзнавайки, че няма силите да се противопостави на дъщеря си, той взема отчаяното решение да си върне властта с помощта на римляните и Юлий Цезар, когото по- рано е възнаградил със солидната сума от 6000 таланта и на Помпей, чиито военачалник Авъл Габиний осигурява войски на Флейтиста срещу сумата от 10 000 таланта. С помощта на римските си подкрепления Авлет си връща трона и нарежда екзекуцията на дъщеря си.

Процъфтяващата империя на Птолемеите е на дъното - разхищенията и подкупите на Авлет изпразват хазната, а римските му авантюри правят Египет една зависима от римляните държава.

Береника IV - по-голямата сестра на Клеопатра. Горе - компютърна възстановка на лицето. Долу - нейна скулптура от I век

Според завещанието на Флейтиста, негови наследници стават по-малката му дъщеря Клеопатра и сина му Птолемей XIII. Това поделяне на властта лесно разгаря след себе си огъня на конфликта, който бързо ескалира в гражданска война. Оказва се, че Клеопатра не е толкова долюбвана като по-голямата си сестра и управителите на провинциите (номарси) залагат на нейния по-малък брат. Клеопатра обаче няма да се откаже от правото си. Макар и едва 18 - годишна, тя е далеч по-интелигентна и способна от баща си. Клеопатра получава завидно образование - учи риторика, граматика, астрономия, математика, а Ахелас, поставен за нейн учител я обучава и на военно дело - умее да върти меч и познава тънкостите на военните стратегии. Освен това е забележителен полиглот - владее няколко езика, сред които и древноегипетски, макар че предпочита да води разговори и кореспонденция на гръцки - лингва франка езика на Античността. 

Отначало младата царица напуска Египет и отива в Сирия, където събира войски, за да се завърне в родината си. Решава да се възползва от вълка в кошарата - римляните, като уговаря Цезар да я подкрепи. Римският консул вероятно разчита на това да увеличи влиянието си в нилската делта, смятайки, че Клеопатра ще следва политиката на Авлет. Клеопатра обаче е доста по-силна и амбициозна, нещо, което Цезар ще разбере по-късно. В Александрийската битка през 48 г.пр.н.е. Клеопатра разгромява силите на брат си, който загива и тя се завръща на трона на Птолемеите по-силна отвсякога. 

Управлението на Клеопатра VII бележи не само възстановяването на Египет след кризата при Авлет, но и натрупването на излишъци от добре развитата търговия, брилянтната фискална политика и политическа стабилност в нейно лице. 

В духа на старата египетска традиция, според която владетелят се отъждествява с главното божество и се явява негова сянка на земята, Клеопатра свързва себе си с Изида, която е издигната до ранг на върховно божество в пантеона. Това е позиция, която хилядолетие по-рано, по време на Новото царство е заделена за Амон Ра (а по-рано на Хор), чиито земни съответствия се явяват фараоните. Сега водещата роля е поета от Изида. Известна е старата египетска легенда за Ра и Изида. Богинята създава от кал отровна змия, която ухапва бог Ра. Изида, в чиито ръце е животът на Ра заявява, че ще го спаси, само ако той и сподели истинското си име, непознато на смъртните и на другите богове, тъй като то дава неограничена власт над всичко. Желаещ да запази живота си, Ра го издава и така пред Изида се отварят вратите към върховната божествена мощ - тя става повелителка на живия и неживия свят.

В много от изображенията от I в.пр.н.е. Клеопатра е показана като нова Изида, земно превъплъщение на богинята.

За отношенията между Клеопатра и Юлий Цезар се е изписало много и въпреки това ние не знаем почти нищо и не можем да сме сигурни дори в това, което често ни се предлага като информация. Например, за историците и до днес е загадка дали синът на Клеопатра Цезарион е дете на Цезар? Или цялата история е просто част от дипломатическата игра на царицата, нещо, в което Птолемеите са доста обиграни. Сигурно е, че Клеопатра посещава Рим. Тази нейна визита е приета със смесени чувства във Вечния град - сенаторите откровено се страхуват от нея. Клеопатра попада в една доста по-сексистка среда - ако Древен Египет впечатлява много днешни учени със забележителното си полово равноправие и властни владетелки (да не забравяме каката на Клеопатра Береника IV), то Рим е доста по-недодялан и полово разделен. Макар че и тук ще намерим могъщи жени като весталките - жриците на богинята Веста, повечето римлянки могат само да си мечтаят за достиженията на дъщерите на Нил.

Властната и могъща Клеопатра вдъхва страхопочитание на закостенелите сенатори. Още повече стряска римляните намерението на Цезар да се издигне статуя на Клеопатра в храма на Венера в Рим. Това, твърдят приближените до Октавиан по-късно настроило народа на Рим срещу "Египтянката". Е, със сигурност не целия народ - статуята на Клеопатра си останала там още 4 века до обявяването на християнството за официална религия на Римската империя, когато била премахната заедно с всичко езическо. Освен това, през цялото това време, пред нея са поставяни и дарове. 

Клеопатра като богинята Изида

Клеопатра напуска Рим през 44 г.пр.н.е., малко преди убийството на Цезар от Брут и Касий в сената. През следващите години улиците на Рим ще се превърнат в бойно поле, на което ще загинат много видни римляни, включително ораторът Цицерон, покосен от хора на критикувания от него Марк Антоний - новият първи в Рим, който заема мястото на Цезар, въпреки че последният вероятно посочва младия Октавиан за свой наследник.

Изтокът вълнува Антоний отдавна, а сега, като част от втория Триумвират с Октавиан и Лепид, му предстои да води политика с най-значимата сила на Изток - Клеопатра. 

Срещата на Марк Антоний и Клеопатра в Тарс с времето се е превърнала в една доста захаросана история, в която се смесва както желанието да бъдат дискредитирани двамата, така и непознаването на египетския дворцов протокол. 

Със сигурност Клеопатра пристига със същински плаващ дворец. Това обаче не е нещо ново или уникално за Птолемеите, които са царе на показността. Впрочем то е характерно не само за тази династия, а и за всички египетски фараони преди тях. Фараоните, по 3000-годишна традиция още от Първа династия са считани за полубогове, а пратеничествата им са внушителни, с цел да впечатляват и да будят страх. Неизкоренима в съзнанието на жителите край Нил е идеята, че Египет е своеобразен център на света, заграден отвсякъде с алчни и по-низши варвари. Дори бруталните походи на фараоните са представяни като "възстановяване на хармонията и реда" във Вселената.

Изглеждало, че Изида се усмихнала на своята избраница - реколтите към 40 г.пр.н.е. са много успешни, а разливите на Нил, виновни за неизчерпаемото плодородие на египетската земя изпълват хамбарите с жито.

За Клеопатра започва една нова епоха, не само метафорично, но и буквално. Тя въвежда двойно датиране, при което новото летоброене започва от 36 г.пр.н.е. (макар че тя е 15 година от нейното царуване). Малко известен факт е, че Клеопатра има основна роля за създаването на календара, станал известен като "Юлиански" по името на Юлий Цезар. Новият календар, заедно с концепцията за високосната година са дело на астронома Сосиген от Александрия, един от бележитите учени в Египет, който е поканен от Цезар в Рим като част от сърдечните отношения между него и Клеопатра (а по-вероятно е пристигнал като част от свитата на царицата при нейното посещение в Рим).

Клеопатра разширява периметъра на политическата и дипломатическата си дейност, Кипър отново е египетски, а самият Египет е във възход. 

Озовал се в Александрия, Марк Антоний вероятно се почувствал по същия начин като Юлий Цезар или който и да е друг римлянин - чувство, подобно на това в наши дни жител на малко провинциално градче да се озове насред Манхатън с огромните му небостъргачи и забързани човешки потоци. Защото по онова време Рим изглеждал като село в сравнение с Александрия, която била най-космополитният полис на Древния свят. Смайващите сгради, обширни улици и площади, които събирали сякаш хора от целия свят - гърци, асирийски търговци с дълги, фризирани бради, перси с дълги поли, дългокоси средноазиатци с леко разбойнически вид, левантийски жени с надменен поглед и кротки китайци, чиято търпеливост и спокойствие понякога влудявали енергичните жители на нилската делта.

Този нов свят изглеждал и ужасяващ - римляните изпитвали инстинктивен страх от зооморфните египетски божества с глави на животни (особено богът - чакал Анубис), които стояли като демонични стражи над този необикновен свят.

Любовта на Антоний и Клеопатра е добила направо епичен ореол с вековете. Дали наистина е била такава, или далеч по-прагматичен политически съюз? Трудно можем да отговорим на този въпрос, но трябва да признаем, че двамата остават стабилни партньори повече от десетилетие и имат поне 2 деца - близнаци, макар и отношенията помежду им невинаги да вървят гладко. И двамата имат огромни амбиции, което ги сближава и видимо имат по-голяма полза, ако останат заедно. Клеопатра финансира щедро военните кампании на Марк Антоний, макар и някои от тях - като тази срещу партите да завършват с пълен провал.

Решителният момент обаче тепърва предстои. Антоний и Клеопатра се изправят срещу Октавиан в битка, описвана като "сблъсък между Изтока и Запада". Октавиан питае много по-голяма омраза към "Египтянката", която го ужасява с гордостта и могъществото си.

 "Западът" на Октавиан в крайна сметка печели в сражението на юг от Епир на Балканите през 31 г.пр.н.е. За Октавиан пътят към мечтания Египет е широко отворен, но той не се решава да атакува. Очевидно разбира, че няма силите да покори и задържи Египет и се нуждае от време, за да организира най-значимия поход в дотогавашната римска история. За Клеопатра и Антоний обаче е ясно, че няма да могат да противостоят на ново римско нашествие. Финалната сцена е описвана от редица древни автори, които често си противоречат както за последните действия на двамата, така и за смъртта им. Смята се, че Клеопатра се самоубива, за да не попадне в ръцете на врага. Римлянинът вероятно прави същото. Трудно можем да кажем каква точно е истината за този епичен последен момент от тяхната драма. 

Ясно е само, че със смъртта на Клеопатра приключва историята на една от най-великите цивилизации в човешката история - тази на Древен Египет.

Октавиан ще започне целенасочена пропаганда, с която да принизи величието на потомката на Птолемеите и да я превърне в просто "Египтянката". Векове наред Клеопатра е жертва на тези инсинуации, както и на сексистките предразсъдъци. 

И все пак наследството на последната владетелка на Египет е внушително, а нейното име продължава да бъде вдъхновение за творци, политици, дипломати. И мечтатели.