Имало ли е замъци в Средновековна България?

        Имало ли е замъци в Средновековна   

                                   България?

                             Николай Николов

Замъкът, с неговия силует от високи стени, извисяващи се до небето кули и митичен свят, спотаен в неговите ограждения, се е превърнал в същински символ на Средновековието и аристократизма. От песните на трубадурите преди хилядолетие до историческите драми и анимационните филми днес, замъкът присъства винаги като фон и като сцена на реални и измислени истории.

Средновековният замък функционира като защитно и жилищно съоръжение за аристокрацията, но и като център и символ на властта във феодалното общество, издигащ се над контролираната от него безбрежна околност.

Знаем за многобройните замъци в Западна и Централна Европа, но дали е имало замъци и в България? Някои биха отговорили "Не, замъците са типични само за западноевропейските благородници, в България не е имало такава култура, такива технически познания, нито предпоставки за нещо такова". И ще сбъркат.

Възходът на замъците в Западна Европа започва през IX - XI век. Условно, за рождена година на средновековния замък някои историци посочват 843 г., когато с Вердюнския договор е официализирано разпадането на Франкската империя, достигнала върха на могъществото си при Карл Велики. Именно упадъкът на силната централизирана власт и засилването на локалните феодали, които добиват доста по- големи свободи, както и появата на свободните градове са основните причини за раждането на замъците. Те се превръщат във форпостове на нарасналата самостоятелност на местните благородници.

Основна роля в защитните функции на замъка играе кулата, наричана донжон. Донжоните могат да имат различна форма - както кръгла, така и многоъгълна. 

Обикновено замъкът се издига на високо място - естествен хълм или изкуствено създадена могила, наречена "мот".

Замъкът може да функционира като самостоятелна стопанска единица: разполага със складове за хранителни запаси, помещения за готвене, обори за селскостопански животни, водни резервоари и т.н.

Редом с възхода на замъците, никнат като гъби и свободните градове - другият важен елемент на Средновековния Запад. Появяват се т.нар. "градове - комуни", които чрез харти на свободите успяват да си извоюват значителна самостоятелност, както от кралската власт, така и от тази на местните феодали. Свободните градове се управляват от собствен градски съвет или избиран от него управител (подеста, дож). Един популярен израз в Средновековието гласи "Градският въздух прави човека свободен". Градовете - комуни функционират като едни мини републики, в които възниква онази прослойка свободни граждани, предшественик на буржоазията, наричана "буржоа" във Франция, "читадини" в Италия, "бюргери" в Германия. Икономиката на града се определя от търговията и занаятите, около които се формират различни професионални сдружения на граждани.

В западноевропейското Средновековие градът често е противник на феодалната власт в лицето на замъка. Този сблъсък ражда брутални военни конфликти, при които феодалите често се опитват да подчинят градовете на властта си, но и градовете, често в съюз с краля могат да нападат замъците на феодалите - съобщенията за страшни и свирепи тълпи изпълват кошмарите на феодалите и дворцовите им хроникьори описват надълго и нашироко това безпокойство.

Поради тези причини, замъкът на Запад обикновено противостои на града.

Каква е реалността на Балканите и в Източна Европа и можем ли да говорим и тук за замъци? Има ли такива в България?

На пръв поглед изглежда, че Изтокът преминава през същите исторически процеси като Запада - феодализиране, отслабване на централната власт... На Изток някои детайли се реализират със закъснение, тъй като управляващата класа във Византия, България, Сърбия все още се опитва да запази или възкреси централизирания модел от миналото.

Към XII - XIV в. той вече е загубил своята жизненост, не е актуален на епохата и ражда редица затруднения в развитието на държавите от региона. Според Проф. Христо Матанов в неговия труд "Средновековните Балкани" пред Византия през XI век стоят три пътя: Единият е т.нар. "Италиански модел" - империята да се разпадне на множество морски републики, начело с проспериращи градове - метрополии. Вторият - Византия да се превърне в подобие на Свещената Римска империя- конгломерат от княжества със силна автономия, обединени само теоретично под императорския скиптър. И трети - "консервативен", носител на който е поземлената аристокрация в лицето на Комнините, залагащ на централизирания държавен модел. Византия прави опит да реализира третия, който е добре познат, но вече неработещ в условията на новото време. В дългосрочен план този модел ще роди едно тромаво развитие, което ще направи балканските държави лесна плячка за османците в края на XIV век.

В тази хипотеза, разбира се, има и някои спорни детайли, но това, което ни интересува тук е доколко такава силна централна власт би позволила развитието на културата на замъка на Балканите?

Видинската Баба Вида

Истината е, че замъци на Балканите и конкретно в България се появяват, въпреки стремежите на управляващите да се придържат към стария модел. Средновековните общества са много по-свързани, отколкото историците мислеха доскоро. Второто Българско царство е типичен пример за това - през по-голямата част от своето 211 - годишно съществуване (1185-1396) силната централна власт на Търновските царе успява да подчини териториите от т.нар. доста по-късно (XIX в.) "Българско землище" само за период от под 40 години при трима владетели (Калоян, Иван Асен II и Иван Александър). През останалото време пейзажът е доминиран от множество самостоятелни владения - на Алексей Слав със столица Мелник, на Иванко, Добромир Хриз, Стрез, Войсил, Крънското и Добруджанското деспотство, Видинското царство и т.н. Почти всеки от тези владетели изгражда свой замък.

Българският замък не се различава по почти нищо от този в Западна Европа - има същите функции, помещения, укрепления, кули и т.н. Единствената разлика е, че обикновено се помещава в рамките на града, а не извън него. Причината за това е в липсата на свободни градове - комуни, основен феномен на Западното Средновековие. На Балканите и в Източна Европа градовете остават подчинени на феодала и поради това липсва конфликта град - замък. 

Сред най-забележителните български замъци безспорно е видинската Баба Вида, основна сцена за повечето български исторически филми, замъкът на деспот Алексей Слав в Мелник; Калиакра - на добруджанските деспоти и най-вече Царевец в Търново - резиденцията на царската власт.

В България са налице същите процеси като в Западна Европа - отслабване на централната власт и поява на автономни владения (деспотства). На тези сепаратистични формирования българската историческа наука по традиция гледа с недоверие и предпочита да акцентира на периодите на силна централна власт, често под формата на силно хиперболизиран разказ за владетели като Симеон I, Иван Асен II или Калоян. Отделянето на самостоятелни и независими единици от царската власт често се счита за "симптом на упадък". В западната наука обаче, същите процеси се разглеждат като важна стъпка към раждането на европейската цивилизация с нейните свобода, равенство, защита на гражданите, имунизиране на държавния организъм срещу потенциална неограничена диктаторска власт и т.н. У нас феодалното разделение се разглежда като "упадък", вероятно заради националните травми след 1878 г., разделянето на Княжество България и Източна Румелия, Ньойския договор и други модерни събития, нямащи нищо общо със средновековната действителност, но въпреки това, разглеждащи я от своята камбанария на мечтаното "обединение".

Мелнишката крепост на Алексей Слав

Действителността е различна. Подобно на западните херцози, графове, българските деспоти развиват значително владенията си. Добър пример е Алексей Слав, който след 1207 г. на практика превръща Мелник от незначително селище в силна крепост, изгражда в своите владения собствена административна, църковна и военна структура, основава църкви и манастири като "Св. Богородица Спилиотиса", а в една молитва местният митрополит Павел Клавдиополит нарича държавата на Слав "Свето царство". Същото важи и за Видин, който след падането на Търново през 1393 г., става последната средновековна българска столица, макар и само за 3 години, бранеща се зад мощния замък Баба Вида. 

Факт е, че за една силна централна власт, появата на мощни и непревземаеми замъци е сериозен проблем. Затова и в османската епоха такива съоръжения са смятани за опасни и поради това - разрушавани. 

Въпреки това процесите на сепаратизъм са характерни за почти цялата история на Втората Българска държава и само за кратки периоди са били обуздавани от Търновските самодръжци, водени от византийската идея за силна и единна власт.

Замъците са били част от балканския пейзаж и са изиграли солидна роля в развитието и културата на Средновековна България.

Горе - независимите държави в българското землище през XIV в.

Долу - Владенията на Алексей Слав (светлосиво), Стрез (червено) и на цар Борил (тъмносиво) след 1207 г.