Тореадорките на Минойски Крит. Героините на една матриархална цивилизация

 Тореадорките на Минойски Крит. Героините на една матриархална цивилизация 

                           Николай Николов 

Те са три смели и силни жени. Ще ги наричаме Героините. Предстои им един опасен танц, който може да бъде и танц със смъртта. Страховитите близо 600 - килограмови бикове вече са на арената и обикалят нервно пред очите на събралата се публика. Героините се впускат пъргаво към едрите животни. Първите две тичешком се насочват към единия бик. Едната стига първа и се премята с ръце върху гърба му, изпълнявайки кратко, но спиращи дъха на публиката акробатични движения. Третата жена - момиче едва навършило 20 тръгва уверено към муцуната на един оглеждащ се бик. Хваща животното за двата смъртоносни за човешкото тяло рога и се изправя вертикално на ръце. Бикът сваля надолу главата, за да се освободи от внезапно връхлетялата го тежест, но Героинята бързо отпуска захвата си и с пъргав акробатичен скок се озовава встрани. Следва опасният номер на една от двете първи тореадорки, която яхва бика като в древно родео.

Този спектакъл, състоял се в Крит във времето преди 1450 г. пр.н.е. е далеч от комерсиалното значение на днешните шоу програми. Някои търсят в него първообраза на коридата, практикувана и днес в Памплона и други части на Испания и Средиземноморието. Те обаче пропускат една важна разлика - бикът в минойската корида е оставал жив. Няма и намек в стенописите и изворите да е бил убиван, подобно на съвременното дивашко зрелище. Повод да се замислим дали наистина ние, съвременните хора сме по-цивилизовани от предците си преди 3400 години, защото този конкретен пример показва, че не сме. Но той не е единственият аргумент от този вид. Има много неща, които можем да научим от процъфтявалата велика цивилизация на древните критяни.

Едно от тях безспорно е темата за половото равенство, която днес се дискутира в средствата за масово комуникации, от учени, неправителствени организации или просто от хора с достъп до интернет във форуми и социални мрежи. Защото минойците са определяни от поколения историци и антрополози като матриархална култура. Днес тази теория не само е водеща, но и се потвърждава от новите археологически открития. Минойците са имали егалитарно общество, на което днес биха завидели и най-прогресивните страни.

Героините не са били просто тореадорки. За минойците акробатките всъщност са участнички в един сакрален ритуал, свързан с религиозното преклонение пред своето върховно божество. А тяхното върховно божество, както е логично е едно матриархално общество е богиня, наричана от днешните историци с може би погрешното обобщение "Богинята - майка", но по-популярна като "Богинята със змиите". В минойския пантеон тя стои на върха на свещената йерархия и под неин контрол се намира цялата природа, всички явления и природни стихии, растителния и животинския свят. Както и живота и съдбата на хората, смятани от минойците за нещо неделимо от природата. Религиозните ритуали били водени най-вероятно от Великата жрица, земно олицетворение на богинята, която най-вероятно е притежавала власт, равна на царската (или дори превъзхождаща я, според някои изследователи).

Около 8 века по-късно класическите древни гърци са познавали тази култура само от далечни предания. Към нея изпитвали смесица от уважение и ужас. Може би един вид страхопочитание. Минойците положили началото на писмената революция в Егейския басейн и в Европа като цяло, създавайки собствена писменост, наречена от откривателя на тази култура Артър Еванс Линеар А.  Все още неразгадана в основите си и криеща за нас отговора на основния въпрос - какъв е произходът на минойците и на какъв език са говорили - Линеар А е оказала влияние на континенталния микенски шрифт Линер Б, разчетен като архаичен гръцки от Майкъл Вентрис през 1952 г.

"Богинята със змиите" - върховното божество в пантеона на минойците

Артър Евънс бил британски археолог, чието пристигане в Крит през 1899 г. щяло да предизвика революция в научните изследвания за миналото. Евънс започнал разкопки в Кносос - главният център на минойската цивилизация, известен и днес с импозантния си дворец, сякаш материализирал се от магичния свят на някоя древна приказка. Той станал и кръстник на древната култура - нарекъл ги "минойци" по името на митичния цар Минос, с който древните гърци свързвали миналото на острова. Минос, според легендата бил син на Зевс и Европа - легендарна финикийска царица, според мита, стигнала до бреговете на Крит на гърба на бик, който всъщност бил преобразеният Зевс. Ето как традицията на минойските тореадорки била вкарана в по-патриархалната култура на Класическа Гърция след VIII в.пр.н.е., в която силните женски образи били свалени от пиедестала, за да отстъпят място на брадатия властелин на Олимп, появил се може би в края на микенската древност или в началото на т.нар. Тъмни векове между рухването на Микена и Омир. 

За гърците от Класическата епоха Минойски Крит била зловещо място - неговият цар Минос, макар и похвален от Херодот, задето прочистил морето от пирати се явява като зловещ тиранин (като каквито са представени и много от враговете на гърците в тяхната литература), който наложил на Атина ужасяващ данък - всяка година минойците отвличали по 7 младежи и 7 девойки, за да бъдат хвърлени за храна на Минотавъра - зловещо чудовище с глава на бик, родено от страстта на съпругата на Минос Пасифая към бик. От появата на модерната историография, множество специалисти са заровили глави в тази история и търсят историческата ядка в нея (ако има такава). Ясно е, че разказът е измислен, но дали някъде в дълбините си не отразява някакви реални събития? Вече знаем, че в периода 1700 - 1450 го.пр.н.е., наричан "Периодът на късните дворци", заради издигнатите тогава нови сгради, минойците са били господари на Източното Средиземноморие. Занимавали са се активно и с пиратство и вероятно са отвличали хора. Градовете и селищата на континента са били принудени да им плащат данък. Минойската таласократия е представлявала морска империя с мрежа от подчинени и зависими единици по бреговете. Минойците са оставили изобилни следи по бреговете на Мала Азия, дори Южна Италия, като освен това са имали активно контакти с Древен Египет (отношенията им с който остават загадка, но дори минойците да не са нападали нилската цивилизация, то със сигурност са търгували с нея), както и в Леванта.

Минос е измислена фигура от въображението на хора, живяли векове по-късно, но дали наистина е имало реален прототип на легендарния цар, вдъхновил късната легенда? Понастоящем се смята, че ако името Минос е било познато на минойците, то се е отнасяло до цяла една династия. А начело на Крит са стояли и царици. Това се доказва от изследването на културното наследство на минойците, което още Евънс е удивило с доминиращото присъствие на женски образи навсякъде.

Жените в Минойски Крит не познавали никакви ограничения. Освен тореадорки, те били и жрици, воини, пирати, занимавали са се с изкуство... Дали цивилизацията им е била матриархална, или по-точно егалитарна? Повечето биха заложили на второто - култура със забележително полово равенство. И все пак женската доминация е ясно засвидетелствана във всички обществени и културни сфери при минойците. Дали просто на робуващите на някои модерни патриархални предразсъдъци им е трудно да си представят култура, управлявана от жени? Възможно е, още повече, че последното съмнение все повече намира потвърждение и вече на почти всеки историк, археолог или антрополог е ясно, че редица мизогинистични представи, налагани дълго време и в науката, са създали погрешна картина на миналото, която тепърва бива ревизирана.

Дворецът в Кносос

Минойците винаги са очаровали със своята изтънчена архитектура. Дворците като този в Кносос са пример за изящество. Стенописите, изобразяващи ежедневни подробности от дворцовия живот и силуетите на различни животни, вкл. морски - риби, делфини и т.н. са изпълнени с блестящ реализъм, пред който произведенията на по-късните класически гърци бледнеят. Прави впечатление отсъствието на типичните гигантски монументални строежи, изобилстващи в Египет и Месопотамия. Някои от последователите на Евънс в началото на ХХ век вярвали, че това се дължи на съществуването на някаква критска демокрация, подобна на тази на Атина при Перикъл. За тяхно съжаление обаче данните от археологията говорят за властна аристокрация, управляваща поданиците си от дворците си като този в Кносос, който вероятно е бил нещо като столица на Крит. Дали минойците са имали централизирана държавна структура? Трудно е да се отговори на този въпрос. Със сигурност е налице сериозно класово разделение между богатата дворцова аристокрация и бедното селячество, което е добре засвидетелствано в археологията.

Героините приключили със спектакъла. Може би в публиката едно ВИП място е било предназначено за Великата жрица. Защото това всъщност е бил религиозен празник. Подвизите на Героините били увековечени от майсторите на четката, които представили във вълнуващи и епични сцени техните опасни игри с бикове. Те били млади момичета - деца на една цивилизация, чиято полова равнопоставеност ще оставя с отворена уста и увиснала мандибула всеки от нас, днешните хора, които се борим за такава срещу все още битуващите сексистки предразсъдъци и мислим нашата епоха за връх на цивилизацията. Е, преди повече от 3500 години минойците са били по-големи феминисти от нас, днешните хора.