Енхедуана - първият автор в човешката история

Енхедуана - първият автор  в човешката история 

                            Николай Николов

Първият писмено документиран автор в историята е живял преди 4300 години. Жена на име Енхедуана. Освен талантлива поетеса, тя е била и сред най-могъщите хора в Древна Месопотамия и е имала ключова роля за изграждането на тази най-стара цивилизация, родена край долините на Тигър и Ефрат.

В днешно време битува един клиширан възглед, който омаловажава или недооценява постиженията на жените и ролята им в развитието на културата. Този напълно погрешен възглед е дигиталният наследник на един от най-ужасните предразсъдъци, отровили познанието ни за историческото минало - Ефектът на Матилда (виж повече тук и тук). Поради дълго властващата мизогиния в историческите изследвания през XIX - XX век, днес много хора се изненадват когато пред техния стеснен от предразсъдъците и погрешните оценки в миналото ум се изправи поредната история на силни и влиятелни жени - поетеси, писателки, воини или властни царици. Често тези примери се посочват с патос като "променящи представите ни за пола". Скептично гледащите рушащите се митове шовинисти все още изстрелват баналното "но това е било изключение", докато не видят, че списъкът с "изключенията" е толкова дълъг, че оправданията им стават смехотворни.

Енхедуана се родила около 2300 г.пр.н.е. във време, когато люлката на цивилизациите била разтърсена от поредица от нови явления. Първото било възходът на Аккад, едно от царствата в Междуречието, чиито земи висели на север от прославените градове на шумерите като дамоклев меч. Опасенията на южняците се оправдали, когато властта над акадците поел Саргон I Велики. Акадецът успешно покорил градовете, които от векове си оспорвали земите на Месопотамия и за първи път обединил цялата ѝ територия в една държава - нещо невиждано до онова време. С право поколения историци определят Саргон като "първия император в историята", а държавата му като "първата империя". Макар и да не били толкова различни като култура, акадците все пак не били като шумерите - те били семитски народ, потомци на номади и донесли със себе си някои непознати за шумерите и жителите на Близкия Изток като цяло религиозни практики. 

Сред децата на Саргон се отличавала особено дъщеря му Енхедуана. На нейните плещи съдбата ще стовари някои от най-важните решения за бъдещето на Месопотамия и целия свят. Като всички деца на аристократи Енхедуана получила най-доброто за времето си образование - владеенето на сложния клинопис. Ако някои погрешни клишета от миналото твърдяха, че жените били ограничавани от много сфери в този уж "мъжки свят", то новите исторически проучвания ни показват, че в това няма нищо вярно и този свят е много повече "женски", отколкото все още смята масовата публика. В своята книга "Между две реки", Муди Ал-Рашид, британски историк с произход от Арабския свят, пише, че жените се ползват с висок и дори равноправен статус в културите на Шумер и Акад. Повечето днешни специалисти по история на Месопотамия са единодушни, че жените са били образовани, били са жрици с огромна власт, могъщи царици и воини, редовно участващи в древните армии.

Енхедуана била велика жрица, вероятно на Бога на Луната Нана. Но това, с което ще влезе в историята е нейният химн за Инана - могъщата и всепобеждаваща богиня - воин на Месопотамия. Този химн е първото писмено засвидетелствано литературно произведение. 

Освен като автор Енхедуана имала и много по-велика задача - да обедини света в границите на новата империя като слее религиозните култове на шумери, акадци и семити. Главна роля в тях играят женски божества - напомняне на матриархалното минало на региона - особено двете богини - воини Инана и Ищар, покровителки на "всичко живо".

"Дискът на Енхедуана, открит от Ули

Модерният свят научава за Енхедуана през 1927 г., когато британският археолог Леонард Ули открива в Стария шумерски център Ур алабастров диск, на който пионерката в писаното слово е упомената като дъщеря на Цар Саргон Акадски. Сянката на знатния баща ще тегне върху проучванията на някои историци през 20 век, вярващи, че популярността ѝ се дължи на него, а не на нейните действия и творчество. Този наивен възглед е опроверган от днешните археолози и историци. Още американският историк на изкуството Ирен Уинтър развенчава тази мизогинистична легенда, доказвайки, че именно Енхедуана стои като ръководна фигура в изображението на диска и в описанията в намерените плочки. 

"Възшествието на Инана" е най-значимият от текстовете на принцесата. Разказва за бунта на претендент за трона с името Лугаланда, който иска да детронира династията на Енхедуана. С пламенни и завладяващи слова принцесата призовава богинята Инана, господарката на света, да подкрепи саргонския род със своята войнска сила и да разгроми заговорническите редици с копието си. Въстаналият Ур признава поражението си и признава Инана за "Владетелка на Вселената". Химнът оставя редица въпроси след себе си. Например дали Енхедуана освен жреческата, не е разполагала и с царската власт и дали не вижда себе си като земно превъплъщение на триумфираща та богиня? Сведенията са твърде оскъдни, за да направим такова заключение, но вероятно има резон в това твърдение.

Софъс Хеле, последният съвременен преводач на нейната поезия смята, че в тези химни богинята е повече "упорита и дръзка", отколкото в други текстове. За Инана принцесата пише:

"Да рушиш

и да създаваш, да засаждаш

и да изскубваш

е във властта ти, Инана.

  . . .

Да превръщаш зверовете

в слабаци

и могъщите в немощни

е във властта ти, Инана.

Със сигурност безспорна е ролята на Енхедуана като върховна жрица на Акад - позиция, която ѝ е осигурявала най-голямата власт след царската, а понякога и почти равностойна на нея в древната държава. Със своите химни и религиозни реформи за обединяването на култовете към Инана и Ищар, Енхедуана е един от строителите на Pax Akkadica през XXIII в. пр.н.е. 

Учените смятат, че запазените текстове са само малка част от доста по-голямото творчество на принцесата - пионер в литературата. Може би в бъдеще археолози и историци ще разкрият пред света още детайли от живота и делата на тази велика жена, чието дело стои в основата на цялата ни цивилизация.