Тамара Велика и Златният век на Грузия

        Тамара Велика и Златният век на Грузия 

                                 Николай Николов 

В последния ден от месеца, посветен на жените в историята ще се срещнем с Тамара Велика, определяна от историците за един от най-могъщите и значими монарси в цялата история на Средновековна Европа. За кратко време, тази енергична и високо образована жена ще превърне скромното по размери Грузинско царство, сгушено в полите на Кавказ в една от най-могъщите и успешни държави в Европа през 13 в., абсолютен хегемон в кавказкия регион.

Ако географското положение е съдба, то грузинците не са сред най-големите късметлии. Носители на древна и своеобразна култура, те са имали тежкия живот на народ на кръстопът - страната им дълго време е трябвало да оцелява под чужда власт - римска, византийска, арабска... След 1071 г., когато селджукските турци нанасят поражение на Византия при Манцикерт, Грузия се сдобива с нов и опасен съсед, който ще диктува политиката е тази част на света.

Но времената, когато Грузия е трябвало да се съобразява със силните на деня приключили през 1184 г., когато на трона се възкачила Тамара I, най-голямата дъщеря на Цар Георги III. Прочут повече със своята брутална жестокост, отколкото с държавническите си качества - твърди се, че ослепил племенника си, който имал претенции към короната - Георги бил принуден да балансира между интересите на Византия и наследилия селджукската номадска стихия Иконийски султанат, като не забравя и вълнуващия се номадски свят на север. Неговите успехи обаче щели да бледнеят пред тези на дъщеря му, която той посочва за свой наследник. 

Управленският дебют на Тамара се случва през 1178 г., когато престолонаследничката, едва 18 - годишна, е обявена за регент на баща си. Възлагането на тази тежка отговорност на плещите на невръстната тийнейджърка не било случайна хрумка на царя. Още като дете Тамара показвала завидни за възрастта си разум, мъдрост и управленски качества. Старият Георги III бил впечатлен както от интелигентността на дъщеря си, така и от лекотата, с която тя подчинявала двора на волята си.

През 1184 г. царят умира и Тамара става единствен владетел и като такава разполага с абсолютната власт в държавата. Макар че първоначално оставила на заден план идеята за брак, Тамара се решила да се омъжи, не без постоянното мрънкане на една от лелите си. Мрънкащата леля дори намерила точния според нея съпруг - Юрий Боголюбски, престолонаследник на силното руското княжество Суздал, претендиращо за обединител на земите на старата Киевска Рус. За съжаление Юрий бързо оправдал вековните предразсъдъци към руснаците, проявявайки любовта си към чашката дотолкова, че по-често го виждали пиян, отколкото трезвен. Това поведение никак не се харесало на властната Тамара, която принудила Съвета на благородниците да анулира брака. Юрий бил прогонен от Грузия, но намерил убежище в Константинопол. Скоро обаче се върнал с войска и се опитал да осъществи преврат и да детронира царицата. Тамара обаче смазала бунта му с лекота.

Вторият съпруг царицата си избрала сама. Това бил аланският княз Давид Сослан, за когото се омъжила през 1189 г. Успешният им брак бил увенчан с 2 деца.

Бунтът на пияницата Юрий не бил единственият вътрешен проблем. Грузия била земя, в която сред аристокрацията често избухвали раздори. Пред Тамара стояло предизвикателството, пред което се оказали безсилни всички предходни грузински царе - да помири този врящ котел, творящ интриги и преврати. И тя се справила блестящо. Заговорниците били прокудени извън пределите на страната. 

По-впечатляващи от вътрешните дела обаче била външната политика на царицата. Грузия била заобиколена от силни врагове, които правели планове да си поделят земите на Багратионите. Всички тези кроежи обаче ударили на камък. Тамара успяла да реорганизира и подобри армията. Още като дете показвала качества на талантлив стратег, познавала добре военното дело. Най-сериозната заплаха били селджукските турци, които не криели намеренията си да сложат ръка на грузинските земи. През 1205 г. Тамара напълно разгромила селджукската армия и предприела контранастъпление. За кратко време под властта на грузинската корона попаднали териториите на днешните Азербайджан, Армения и значителна част от североизточна Турция. Успехи били постигнати и срещу Давид Комнин, император на отцепилата от Византия след завладяването на Константинопол от кръстоносците Трапезундска империя. Императорът бил принуден да признае зависимостта си от Тамара.

Грузия се превърнала във водеща сила в региона и една от най-могъщите държави в Европа, Закавказието и Близкия изток. 

Грузия и нейните васални територии по времето на Тамара Велика

Но освен с победоносните си военни кампании, Тамара е останала в историята с нещо много по-трайно. Тя е инициаторът на културния възход на Грузинското царство в края на XII и началото на XIII в., наричан Златен век на Грузия. Подобно на добре познатия ни български Златен век на Симеон Велики, грузинският на Тамара Велика също съчетавал политическо могъщество и покровителство над културата.

Тамара реализирала смайващите си планове за културно и градоустройствени развитие. При нейното управление Тбилиси се превърнал в един от най-големите, богати и добре устроени градове в региона, достигнал население от 100 000 души, което го правело един от най-големите градове в Европа и Близкия изток. 

Издигнати били църкви, светски сгради, а нейният двор се превърнал в център на изкуствата, със значими творци като Шота Руставели - "грузинският Омир", един от най-великите поети на кавказката държава. Епичната поема на Руставели "Витязът в тигрова кожа" е сред първите големи произведения на грузинската литература. Всъщност самата поема е посветена на Тамара, а някои специалисти виждат в описанието на Принцеса Тинатин от поемата самата Тамара.

При Тамара е налице своеобразен търговски и икономически разцвет на Грузия. Активизира се търговията с Близкия и Средния изток, видимо и в сечените грузински монети по това време.

Царица Тамара умира през 1213 г. Заварва скромно княжество, а оставя длед себе си огромна, процъфтяваща империя. Скоро Грузия ще бъде изправена пред трудности. Три десетилетия след смъртта на царицата, монголите ще опустошат грузинските земи, а империята, съградена от нея, няма да може да бъде съхранена от нейните наследници.

Нейното управление ще бъде записано със златни букви в грузинската история, а Църквата ще я канонизира за светица.