Земя в пламъци. Докъде ще стигне човешката глупост?

          Земя в пламъци. Докъде ще стигне

                          човешката глупост?

                              Николай Николов 

Лос Анджелис, януари 2025

Един древногръцки мит разказва за гордия и надменен Ерисихтон, цар на Тесалия. Веднъж Ерисихтон, който не бил пример за добър монарх и тесалийците презирали тиранията му, отишъл в една гора, считана за свещена, тъй като принадлежала на богинята Деметра. Носел брадва и започнал да сече едно от дърветата. Съпровождали го неговите слуги, които умолявали царя да престане. Един от тях дори опитал да го спре, но Ерисихтон безмилостно го убил с брадвата. Виждайки това, Деметра се разгневила и наказала тесалийския цар с ненаситен глад. Колкото повече храна изяждал Ерисихтон, толкова по-силен ставал гладът му. Когато храната привършила, дори продал детето си в робство, за да си купи още. Накрая той започнал отчаяно да къса със зъби части от собственото си тяло и умрял мъчително.

Тази зловеща история е може би един от първите уроци по екология в човешката история. Разбира се, основният замисъл е по-скоро в духа на традиционното предупреждение в Древна Гърция, какви ужасии могат да последват, ако не се почитат боговете.

И все пак в наши дни тази история продължава да е актуална с първото си значение, а нейната кулминация е дори много по-страшна от тази в легендата.

Началото на 2025 г. ще се помни като едно от най-кошмарните в историята на Лос Анджелис. Редица райони в калифорнийския мегаполис бяха изпепелени от невиждан досега пожар, струвал живота на 30 души, прогонил стотици хиляди души от домовете им, превърнал хиляди жилища в пепел и причинил щети за милиарди долари.

Тази трагедия, макар и огромна е само един пламък от огнения ад, който връхлетя планетата през последната година. През септември 2024 г. горски пожари унищожиха големи площи в Испания и Португалия и нанесоха колосални щети. Пожарите в Средиземноморието през последните години са станали много по-чести и по-опустошителни, алармират климатолозите.

През август 2024 г. горски пожари изпепелиха областта Пантанал в сърцето на Южна Америка, разположена край събиращите се граници на Бразилия, Боливия и Парагвай. Според доклад на World Wheather Attribution пожарите в областта са били с над 40 % по-интензивни. Пантанал е сред най-уникалните екосистеми на планетата. Модерирана от два екстремни периода в годината - сух и влажен, тя представлява една безкрайна мозайка от малки езера. В последните години обаче сухият сезон увеличава продължителността си и в бъдеще заплашва да превърне областта в пустош. А тук живеят уникални видове каймани, ягуари, риби, птици, както и символът на Пантанал - искрящо синият папагал хиацинтов ара. Но освен рай за дивата природа, Пантанал е дом и на хиляди животновъди, потомци на смесени бракове от индианци и европейци, гордо наричащи себе си Pantaneiros. Пантанал се сочеше като уникален пример за мирно съседство на човешки общности с дива флора и фауна, дотолкова, че понякога сред добитъка може да се видят пасящи капибари, излезли от границите на защитените територии. Сега обаче зачестилите пожари са надвиснали с изгарящата си снага както над дивия свят на Пантанал, така и над хората.

Панорамен изглед от Пантанал

Пожари имаше и на север - в една от най-големите и богати екосистеми на планетата - амазонската екваториална гора, и без това заплашена от изчезване заради систематичното изсичане на дърветата, набрало скорост при управлението на консервативния президент Жаир Болсонаро, чието време бразилците наричат "раят на бракониерите". Дъждовните гори отстъпват пред дърводобивните компании и разширението на пасища за животновъдство.

Хиацинтови ара

Списъкът с бедствия е безкраен и освен пожарите, включва тежки наводнения в почти всички точки на планетата, урагани, чиято сила става все по-голяма и причиняват все по-тежки щети.

На международните конференции открай време се говори за последиците от изсичането на гори, добива на изкопаеми горива, автомобилите, оставящи плътен отровен смог в редица градове в Източна Европа и Азия... Проблемът с глобалното затопляне сякаш е до болка познат на всички. И то толкова, че се появиха политици - популисти, които решиха да спекулират с него, отричайки го като мит, пренебрегвайки с лека ръка всички научни данни и осланяйки се на мистични сили и безумни конспирации.

Тезата, че глобалното затопляне било някаква измислица е толкова нелепа, че дори не си заслужава да се коментира. Дори по-незлобливата версия, че затоплянето било факт от 10 000 години е несъстоятелна. Още през 1998 г. в рамките на едно мащабно проучване на световния климат от последните 1000 години беше доказано, че ако има някакво затопляне през този период, то амплитудите в средните температури са били много малки или незначителни, поне до ХХ век, когато започва ударно покачване, продължаващо с все по-обезпокоително нарастване и в наши дни. Само за последните 100 години Земята се е затопляла в пъти по-бързо от който и да е период в последните 10 хилядолетия. 

И световната общественост отдавна познава проблема. Говори се за него резонно още през 1980-те, а през 1989 г. излиза забележителният труд на Бил Маккибън "Краят на природата" ("The End of Nature").

Според всички изследвания вината на човешкия фактор в този процес е неоспорима. Друг е въпросът дали политическите лидери и обществата имат волята да осъществят преход към една по-екологична икономика и така да си спестят много бъдещи неприятности. 

Проблемът със зачестилите природни бедствия е анализиран отдавна. Още през 2005 г. Проф. Кери Еманюел от Масачузетския технологичен университет публикува в сп. Nature статия, разкриваща, че през последните години към онзи момент ураганите са станали по-чести и много по-силни. Същото важи и за пожарите и наводненията. По онова време южните щати на САЩ са ударени от урагана "Катрина", който едва не заличи Ню Орлиънс от картата. Оттогава насам учените вече не се чудят на нарастващата сила и честота на природните бедствия - те вече са анализирани в дебели папки, толкова многобройни, че биха изпълнили няколко библиотеки. Доколко обаче човечеството ще има воля да сложи край на създадения от него ад? Перспективите не изглеждат обнадеждаващо на фона на настоящата политическа обстановка.

Очертаващото се оттегляне на САЩ от Парижкото споразумение е крачка назад и оправдано поражда страхове, имайки предвид, че страната все още е вторият най-голям замърсител в света. Политиката на Тръмп доста напомня на бразилския апокалипсис на Болсонаро и резултатите от нея видимо могат да бъдат ужасяващи. 

И все пак лъч надежда просветва в мрака. Възобновяемите източници на енергия стават все по-предпочитани в световен мащаб като алтернатива на изкопаемите горива и то не само в развитите страни в ЕС, Австралия, Нова Зеландия и пр., а дори в страни като Китай, който към момента оглавява класацията като най-голям замърсител. Миналата година китайските климатолози отчетоха, че 2024 е била най-горещата година в историята на Китай откакто се води отчетност. Изглежда вече е дошло време за преосмисляне.

Днес учените твърдят, че човечеството може би е достигнало до етап, в който процесът на глобални климатични промени заради парниковия ефект е достигнал до точка, която го прави необратим. Но дори и в този случай все още имаме възможност да го забавим и да си спестим нови бъдещи трагедии като тази в Лос Анджелис. Но това зависи от нас.

Португалия, септември 2024 г.